Ноам Чомски и Виджай Прашад: Западната пропаганда е награбила около половин дузина думи. Това, което става, е сюрреалистично
Следвайте " Гласове " в
Интервю за Democracy Now, 2 част,
Говорим със световноизвестния политически отстъпник Ноам Чомски и с политическия публицист Виджай Прашад за съветската война в Украйна, която към този момент е в осмия си месец. Когато става дума да се продължи войната, вместо да се контракти спокойно съглашение, „ Съединените щати и Англия са в много изолирана позиция “, споделя Чомски. „ Съединените щати видяха Украйна като някакъв развинтен гвоздей, под който те пъхат своите оръжия, милиарди долари оръжия, тъй че да притиснат Русия “, споделя Прашад. Чомски и Прашад са съавтори на неотдавна излязлата книга „ Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската мощ “, която разказва провалените външни политики на Съединените щати в неотдавнашните войни и приказва за това, какъв брой е значимо да виждаме оттатък преобладаващите медийни разкази.
- Това е Democracy Now!, аз съм Ейми Гудман. Продължаваме нашия диалог с Виджай Прашад и проф. Ноам Чомски, които написаха в съавторство нова книга, „ Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската мощ “. Хуан Гонзалес и аз разговаряхме с тях в петък, незабавно откакто съветският президент Владимир Путин организира гала по подписването на анексацията на четирите територии на окупирана Украйна. По-късно този ден Украйна ще кандидатства за участие в НАТО. Попитах проф. Чомски за медийното отразяване на войната в Украйна и в какво то бърка.
- За начало предлагам забележителна степен на нерешителност по отношение на метода, по който се вършат репортажите в Съединените щати. Да вземем един много важен случай – имаше огромно количество, може да се каже, еуфория, във връзка изказванието, че Моди, министър-председателят на Индия, е цензурирал Путин на срещата в Самарканд, където е споделил на Путин, че Индия не поддържа съветската позиция. Ако погледнете – аз си направих труда и погледнах в формалния уебсайт на индийското държавно управление. Това, което е станало, е напълно друго. Западната агитация е награбила към половин дузина думи, в които Моди споделя, че войната не е отговора, и това е показано за разкъсване с Русия. Ако прочетете останалия текст, на процедура любовно писмо до Путин за това какъв брой прелестни са нашите връзки и по какъв начин ще станат даже още по-добри и какъв брой доста ви поддържаме и по този начин нататък, тази част е махната, което е на процедура цялото обръщение, махнато е от западните репортажи или американските репортажи. Затова би трябвало да бъдем – това е един от многото образци – доста деликатни.
Фактът е, че най-малко интернационално, Съединените щати и Британия са много изолирани в това. Европа някак е съгласна, само че популацията не поддържа тази позиция. Както загатнах, в най-важната страна Германия, повече от три-четвърти са за отиване на договаряния незабавно. Същото е и в Словакия. Френският президент Макрон, който е най-отдаден в търсенето на договорно съглашение, в последно време възобнови убеждението си, че макар намаляването на вероятностите в хода на войната, към момента има изходи. Съединените щати и Британия, която е техен прислужник в тази обстановка, са много изолирани в уговорката си да продължат войната, без значение от следствията, тъй че тежко да отслабят Русия. Има ли към момента благоприятни условия за договаряния? Има единствено един метод да разберем. Като опитаме. Ако откажем да опитаме, несъмнено, няма метод, няма благоприятни условия.
Това толкоз малко се отразява в медиите в Съединените щати, че човек не може в нищо да е убеден, само че ние имаме надеждна информация, че е имало руско-украински договаряния под турска закрила през април, които може би са водели нанякъде. Веднага щом те бяха оповестени, Борис Джонсън, тогавашния министър председател на Англия, излетя за Украйна и явно уведоми Украйна, че Западът – което значи Съединените щати и Британия – няма да поддържат договарянията. Той беше непосредствено последван от секретаря по защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, който евентуално е дал същото обръщение – той повтори още веднъж и още веднъж, и това в този момент е формалната политика на Съединените щати, че войната би трябвало да продължи, с цел да се отслаби Русия тежко и от тук следва, че не е време за договаряния. Е, нищо от това не може да бъде казано сигурно, тъй като има толкоз малко мнения и отразяване, а доколкото има, те са доста, постоянно са доста изкривени, както във значимия образец, който доскоро дадох. Но фактът е, че, рано или късно, ще би трябвало да има някакво контрактувано споразумяване, в случай че едната или другата страна просто не капитулира. Това е логиката.
Колкото по-дълго продължава войната, колкото по-дълго тя е подкрепяна, толкоз повече понижават изгледите за дипломатично споразумяване. Това се случва съвсем автоматизирано. Преди нашествието изглеждаше, че има много положителни изгледи за съглашение повече или по-малко в рамката на Минските контракти под егидата на Франция и Германия, които Русия и Украйна на доктрина одобриха, макар че не ги приложиха. Ролята на Съединените щати беше, меко казано, неконструктивна в това отношение. Това е едва казано. С продължаването на войната вероятностите понижават, само че към момента ги има. В края на март президентът Зеленски създаде някои оферти, които не бяха доста надалеч от предложенията на Макрон за съглашение, които не отидоха до средата. После беше априлският случай. Не знаем какво се случва от този момент.
Колкото повече войната продължава, толкоз повече съсипия и заличаване ще има, повече колатерални жертви на всички места, голям апетит, поради затварянето на черноморския експорт – има някакво усмиряване по това, само че имаме малко информация. Заплахата от нуклеарна война се усилва и може би най-съществен от всичко, само че и минимум обсъждан, е фактът, че с продължаването на войната лимитираните старания за справяне с климатичната съсипия вървят наопаки. Вместо да преминем към лимитирани изкопаеми горива, се случва агресия на производството на изкопаеми горива, буйства в офисите на Exxon Mobile, Chevron и останалите, отваряне на нови полета за създаване, навсякъде намаляване на рестрикциите, търсене на нови източници на петрол. Част от това, което се случва, фактически, това значи на процедура завършек на проведения човешки живот на земята. Не приказваме за нещо по-малко. Имаме стеснен прозорец, в който острите проблеми на климатичното стопляне могат да бъдат решени. Колкото повече затваряме този прозорец, толкоз по-малки стават възможностите за оцеляване на проведения човешки живот на земята. Пред това сме изправени.
Както споделям – на моменти това, което става, е просто сюрреалистично. Трудно могат да се намерят думи да бъде разказано. Да вземем единствено седмица, две седмици обратно – появиха се нови научни отчети по отношение на източното Средиземноморие, не доста надалеч от Украйна. Те разкриват, че предвижданията за това, което ще се случи в този район, са били прекомерно консервативни. Новите проучвания в този момент показват, че до края на века стоплянето в източния средиземноморски регион ще бъде към два пъти по-високо, в сравнение с се смяташе до в този момент: 5 градуса по Целзий. Това е навръх равнището, доближава до равнището на оцеляването. И несъмнено, няма да спре там.
Междувременно, израелски климатолози, които са много положителни, откриват, че личните им предвиждания за повишаване на морското ниво са били доста неточни. Били са много смели, само че се оказва, че са били надалеч от акуратни. Ще бъде доста по-лошо от това. Те предсказват, че доникъде на века ще има повишаване на морското ниво с един метър. До края на века може би два до два и половина метра. Последиците са неописуеми. Когато помислим за двете страни, които са там – Египет, Израел и Ливан, това е – не може да се опише. Какво се случва в това време? Израел и Ливан се разправят кой ще има правото да изстреля финалния изстрел, безусловно. Разправят се кой ще управлява ресурсите от изкопаеми горива по морската им граница, или с други думи – кой ще има опцията да унищожи двете страни, до момента в който те потъват под водата. Това се случва пред очите ни. Както и в други региони на света.
Ако се върнем назад към Украйна – колкото повече продължава войната, толкоз повече се затваря прозорецът. Движим се към увеличение на продукцията на изкопаеми горива, когато би трябвало да я понижаваме, да завършваме с тях бързо. Това е обстановката, пред която сме изправени. Междувременно в Украйна Съединените щати, следвани чинно от Британия, се придържат към правилото, че войната би трябвало да продължи до тежко намаляване на Русия – това значи без договаряния за съглашение, с всички произлизащи последици. Най-вече това би трябвало да бъде преди всичко в съзнанието ни, освен заради огромната му значителност, а тъй като от всички фактори, участващи в тази комплицирана спекулация, това е единственият, върху който имаме опция да влияем. Ние не можем да влияем върху това, което става в Кремъл. Можем да влияем върху това, което става в Съединените щати. Още един път – това са нещата, които би трябвало да са преди всичко в съзнанието ни.
- Виджай Прашад, желаех да Ви попитам, освен във връзка войната в Украйна, Вашата книга преглежда интервенциите на Съединените щати по целия свят – Афганистан, Сирия... може ли да коментирате – намираме се в обстановка, в която по-малко от шест месеца след изтеглянето на Съединените щати от Афганистан, при което се предполагаше, че това е краят на нашите безконечни войни, само че в този момент сме забъркани в поддържане и финансиране на следващия спор, който тресе света. Повечето американци не осъзнават, че по-голямата част от паричната помощ отива за пазаруване на оръжия от американската военна промишленост. А ние, несъмнено, имаме на хоризонта и идващия спор: с Китай. Коментирайте тази постоянно военнолюбива менталност на Съединените щати и въздействието на Пентагона върху медийния облик на доста от тези спорове.
- Хуан, дано първо погледнем някои числа. Изчисленията за предходната година демонстрират, че светът е похарчил 2 трилиона $, в случай че прибавим и парите от бюджета на енергийния департамент за нуклеарни оръжия. Трилиони долари, 2 трилиона в международен мащаб. В същото време общият бюджет на Организация на обединените нации е 3 милиарда. Харчим трилиони долари за оръжие, и единствено няколко милиарда за създаване на мир. Това е необикновено. Наистина бих желал повече хора да знаят за тези числа. Това е приучване към правенето на войни.
Вижте, не можем да махнем Украйна, не можем да я вдигнем от земята и да я преместим в Айова. Украйна ще би трябвало да живее в съседство с Русия. Ще се наложи да живее там. Тя е там. Украинците и руснаците би трябвало да стигнат до някакво съглашение. Знаете, методът, по който реториката в тази война се разви, започвайки от 2014 година, това развиване на реториката е нещо, което даже украинците отхвърлиха, когато Володимир Зеленски завоюва изборите, тъй като, въпреки всичко, Зеленски пристигна на власт обещавайки да направи спокойно съглашение с руснаците, тъй като даже и той осъзнава, че Украйна би трябвало да живее в съседство с Русия.
Но Съединените щати видяха Украйна като халтав гвоздей, под който те могат да подпъхнат оръжията си, милиарди долари в оръжия, доста повече от годишния бюджет на Организация на обединените нации, с цел да притиснат Русия. И апропо, не става въпрос единствено за това Украйна и Русия да стигнат до съгласие, тъй като би трябвало да живеят едни до други. И както сподели Ноам, през април тази година те имаха междинно съглашение, което доста приличаше на Минск II, само че Западът сподели не. Целта е, както уточни секретарят по защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, да се отслаби Русия. Виждате, въпросът не е в самите Украйна и Русия посред им. Става дума също и за Съединените щати и Русия.
Когато Съединените щати се отдръпнаха от контракта за Средния обсег на деяние на нуклеарни оръжия през 2019 година, това на процедура беше краят на множеството от споразуменията за надзор на оръжията сред Съединени американски щати и Русия. Всъщност, от 2019 година ние живеем без съглашение за гарантиране на сигурността сред тези най-големи нуклеарни сили – Съединените щати и Русия. Не е учудващо, че Бюлетинът на нуклеарните учени настрои часовника на Страшния съд единствено на 100 секунди до среднощ. Както знаете, първоначално той беше надъхан на 7 минути до среднощ, в този момент сме на 100 секунди. Причината, която Бюлетинът на нуклеарните учени показва за това, е едностранното отегляне на Съединени американски щати от на практика цялата архитектура за надзор на оръжията с Русия в частност.
Затова би трябвало да има напън върху администрацията на Байдън освен да се отдръпна и да разреши на Зеленски и Путин да приказват, да им разреши да създадат някакво спокойно съглашение, което да е, разбирате, почтено и за двете страни, само че също по този начин Съединените щати би трябвало да се върнат на масата за договаряния с руснаците и да беседват с тях. Разбирате ли, в случай че Съединените щати могат да беседват със саудитците, в действителност, да си дружат със саудитците, за какво да не могат да беседват с руснаците? Смешно е да се приказва, че руснаците, разбирате ли, не са добър сътрудник, че няма да се придържат към споразуменията и по този начин нататък. Вижте кой го споделя! Съединените щати са страната, която едностранно се отдръпна от иранската нуклеарна договорка – не иранците, а Съединените щати. Малко е тъповато в този момент да кажеш, че руснаците не са благонадежден сътрудник за договаряния. Поне пробвай. Разбирате ли за Бога, в името на човечеството, ние имаме потребност тези две огромни сили с доста огнева мощност в джобовете си да беседват между тях. Не може да се обърнеш към Организация на обединените нации и да кажеш „ Няма ли да направиш нещо? “ Както споделих, бюджетът на Организация на обединените нации е 3 милиарда. Трябва да засилиш построяването на мира и да отслабиш правенето на войни. Това би трябвало да е част от уговорките на рационалните хора на планетата, без значение дали са от Русия, Украйна, Съединените щати и сигурно Обединеното Кралство.
- И двамата говорите, че би трябвало да се позволи на Русия и Украйна да договарят, само че по какъв начин да се направи това? Какво тъкмо могат да създадат Съединени американски щати в този момент, професор Чомски?
- Това, което Съединени американски щати могат да създадат, е да спрат да пречат на договарянията. Дълго време - няма време да преглеждаме хронологията -позицията на Съединени американски щати беше да се пробват да подкопаят опциите за договаряния.
- Професор Ноам Чомски, знаменит политически отстъпник и езиковед, и Виджай Прашад, шеф на Институт за обществени проучвания. Те са съавтори на новата книга „ Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската мощ.
Източник: d
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Интервю за Democracy Now, 2 част,
Говорим със световноизвестния политически отстъпник Ноам Чомски и с политическия публицист Виджай Прашад за съветската война в Украйна, която към този момент е в осмия си месец. Когато става дума да се продължи войната, вместо да се контракти спокойно съглашение, „ Съединените щати и Англия са в много изолирана позиция “, споделя Чомски. „ Съединените щати видяха Украйна като някакъв развинтен гвоздей, под който те пъхат своите оръжия, милиарди долари оръжия, тъй че да притиснат Русия “, споделя Прашад. Чомски и Прашад са съавтори на неотдавна излязлата книга „ Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската мощ “, която разказва провалените външни политики на Съединените щати в неотдавнашните войни и приказва за това, какъв брой е значимо да виждаме оттатък преобладаващите медийни разкази.
- Това е Democracy Now!, аз съм Ейми Гудман. Продължаваме нашия диалог с Виджай Прашад и проф. Ноам Чомски, които написаха в съавторство нова книга, „ Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската мощ “. Хуан Гонзалес и аз разговаряхме с тях в петък, незабавно откакто съветският президент Владимир Путин организира гала по подписването на анексацията на четирите територии на окупирана Украйна. По-късно този ден Украйна ще кандидатства за участие в НАТО. Попитах проф. Чомски за медийното отразяване на войната в Украйна и в какво то бърка.
- За начало предлагам забележителна степен на нерешителност по отношение на метода, по който се вършат репортажите в Съединените щати. Да вземем един много важен случай – имаше огромно количество, може да се каже, еуфория, във връзка изказванието, че Моди, министър-председателят на Индия, е цензурирал Путин на срещата в Самарканд, където е споделил на Путин, че Индия не поддържа съветската позиция. Ако погледнете – аз си направих труда и погледнах в формалния уебсайт на индийското държавно управление. Това, което е станало, е напълно друго. Западната агитация е награбила към половин дузина думи, в които Моди споделя, че войната не е отговора, и това е показано за разкъсване с Русия. Ако прочетете останалия текст, на процедура любовно писмо до Путин за това какъв брой прелестни са нашите връзки и по какъв начин ще станат даже още по-добри и какъв брой доста ви поддържаме и по този начин нататък, тази част е махната, което е на процедура цялото обръщение, махнато е от западните репортажи или американските репортажи. Затова би трябвало да бъдем – това е един от многото образци – доста деликатни.
Фактът е, че най-малко интернационално, Съединените щати и Британия са много изолирани в това. Европа някак е съгласна, само че популацията не поддържа тази позиция. Както загатнах, в най-важната страна Германия, повече от три-четвърти са за отиване на договаряния незабавно. Същото е и в Словакия. Френският президент Макрон, който е най-отдаден в търсенето на договорно съглашение, в последно време възобнови убеждението си, че макар намаляването на вероятностите в хода на войната, към момента има изходи. Съединените щати и Британия, която е техен прислужник в тази обстановка, са много изолирани в уговорката си да продължат войната, без значение от следствията, тъй че тежко да отслабят Русия. Има ли към момента благоприятни условия за договаряния? Има единствено един метод да разберем. Като опитаме. Ако откажем да опитаме, несъмнено, няма метод, няма благоприятни условия.
Това толкоз малко се отразява в медиите в Съединените щати, че човек не може в нищо да е убеден, само че ние имаме надеждна информация, че е имало руско-украински договаряния под турска закрила през април, които може би са водели нанякъде. Веднага щом те бяха оповестени, Борис Джонсън, тогавашния министър председател на Англия, излетя за Украйна и явно уведоми Украйна, че Западът – което значи Съединените щати и Британия – няма да поддържат договарянията. Той беше непосредствено последван от секретаря по защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, който евентуално е дал същото обръщение – той повтори още веднъж и още веднъж, и това в този момент е формалната политика на Съединените щати, че войната би трябвало да продължи, с цел да се отслаби Русия тежко и от тук следва, че не е време за договаряния. Е, нищо от това не може да бъде казано сигурно, тъй като има толкоз малко мнения и отразяване, а доколкото има, те са доста, постоянно са доста изкривени, както във значимия образец, който доскоро дадох. Но фактът е, че, рано или късно, ще би трябвало да има някакво контрактувано споразумяване, в случай че едната или другата страна просто не капитулира. Това е логиката.
Колкото по-дълго продължава войната, колкото по-дълго тя е подкрепяна, толкоз повече понижават изгледите за дипломатично споразумяване. Това се случва съвсем автоматизирано. Преди нашествието изглеждаше, че има много положителни изгледи за съглашение повече или по-малко в рамката на Минските контракти под егидата на Франция и Германия, които Русия и Украйна на доктрина одобриха, макар че не ги приложиха. Ролята на Съединените щати беше, меко казано, неконструктивна в това отношение. Това е едва казано. С продължаването на войната вероятностите понижават, само че към момента ги има. В края на март президентът Зеленски създаде някои оферти, които не бяха доста надалеч от предложенията на Макрон за съглашение, които не отидоха до средата. После беше априлският случай. Не знаем какво се случва от този момент.
Колкото повече войната продължава, толкоз повече съсипия и заличаване ще има, повече колатерални жертви на всички места, голям апетит, поради затварянето на черноморския експорт – има някакво усмиряване по това, само че имаме малко информация. Заплахата от нуклеарна война се усилва и може би най-съществен от всичко, само че и минимум обсъждан, е фактът, че с продължаването на войната лимитираните старания за справяне с климатичната съсипия вървят наопаки. Вместо да преминем към лимитирани изкопаеми горива, се случва агресия на производството на изкопаеми горива, буйства в офисите на Exxon Mobile, Chevron и останалите, отваряне на нови полета за създаване, навсякъде намаляване на рестрикциите, търсене на нови източници на петрол. Част от това, което се случва, фактически, това значи на процедура завършек на проведения човешки живот на земята. Не приказваме за нещо по-малко. Имаме стеснен прозорец, в който острите проблеми на климатичното стопляне могат да бъдат решени. Колкото повече затваряме този прозорец, толкоз по-малки стават възможностите за оцеляване на проведения човешки живот на земята. Пред това сме изправени.
Както споделям – на моменти това, което става, е просто сюрреалистично. Трудно могат да се намерят думи да бъде разказано. Да вземем единствено седмица, две седмици обратно – появиха се нови научни отчети по отношение на източното Средиземноморие, не доста надалеч от Украйна. Те разкриват, че предвижданията за това, което ще се случи в този район, са били прекомерно консервативни. Новите проучвания в този момент показват, че до края на века стоплянето в източния средиземноморски регион ще бъде към два пъти по-високо, в сравнение с се смяташе до в този момент: 5 градуса по Целзий. Това е навръх равнището, доближава до равнището на оцеляването. И несъмнено, няма да спре там.
Междувременно, израелски климатолози, които са много положителни, откриват, че личните им предвиждания за повишаване на морското ниво са били доста неточни. Били са много смели, само че се оказва, че са били надалеч от акуратни. Ще бъде доста по-лошо от това. Те предсказват, че доникъде на века ще има повишаване на морското ниво с един метър. До края на века може би два до два и половина метра. Последиците са неописуеми. Когато помислим за двете страни, които са там – Египет, Израел и Ливан, това е – не може да се опише. Какво се случва в това време? Израел и Ливан се разправят кой ще има правото да изстреля финалния изстрел, безусловно. Разправят се кой ще управлява ресурсите от изкопаеми горива по морската им граница, или с други думи – кой ще има опцията да унищожи двете страни, до момента в който те потъват под водата. Това се случва пред очите ни. Както и в други региони на света.
Ако се върнем назад към Украйна – колкото повече продължава войната, толкоз повече се затваря прозорецът. Движим се към увеличение на продукцията на изкопаеми горива, когато би трябвало да я понижаваме, да завършваме с тях бързо. Това е обстановката, пред която сме изправени. Междувременно в Украйна Съединените щати, следвани чинно от Британия, се придържат към правилото, че войната би трябвало да продължи до тежко намаляване на Русия – това значи без договаряния за съглашение, с всички произлизащи последици. Най-вече това би трябвало да бъде преди всичко в съзнанието ни, освен заради огромната му значителност, а тъй като от всички фактори, участващи в тази комплицирана спекулация, това е единственият, върху който имаме опция да влияем. Ние не можем да влияем върху това, което става в Кремъл. Можем да влияем върху това, което става в Съединените щати. Още един път – това са нещата, които би трябвало да са преди всичко в съзнанието ни.
- Виджай Прашад, желаех да Ви попитам, освен във връзка войната в Украйна, Вашата книга преглежда интервенциите на Съединените щати по целия свят – Афганистан, Сирия... може ли да коментирате – намираме се в обстановка, в която по-малко от шест месеца след изтеглянето на Съединените щати от Афганистан, при което се предполагаше, че това е краят на нашите безконечни войни, само че в този момент сме забъркани в поддържане и финансиране на следващия спор, който тресе света. Повечето американци не осъзнават, че по-голямата част от паричната помощ отива за пазаруване на оръжия от американската военна промишленост. А ние, несъмнено, имаме на хоризонта и идващия спор: с Китай. Коментирайте тази постоянно военнолюбива менталност на Съединените щати и въздействието на Пентагона върху медийния облик на доста от тези спорове.
- Хуан, дано първо погледнем някои числа. Изчисленията за предходната година демонстрират, че светът е похарчил 2 трилиона $, в случай че прибавим и парите от бюджета на енергийния департамент за нуклеарни оръжия. Трилиони долари, 2 трилиона в международен мащаб. В същото време общият бюджет на Организация на обединените нации е 3 милиарда. Харчим трилиони долари за оръжие, и единствено няколко милиарда за създаване на мир. Това е необикновено. Наистина бих желал повече хора да знаят за тези числа. Това е приучване към правенето на войни.
Вижте, не можем да махнем Украйна, не можем да я вдигнем от земята и да я преместим в Айова. Украйна ще би трябвало да живее в съседство с Русия. Ще се наложи да живее там. Тя е там. Украинците и руснаците би трябвало да стигнат до някакво съглашение. Знаете, методът, по който реториката в тази война се разви, започвайки от 2014 година, това развиване на реториката е нещо, което даже украинците отхвърлиха, когато Володимир Зеленски завоюва изборите, тъй като, въпреки всичко, Зеленски пристигна на власт обещавайки да направи спокойно съглашение с руснаците, тъй като даже и той осъзнава, че Украйна би трябвало да живее в съседство с Русия.
Но Съединените щати видяха Украйна като халтав гвоздей, под който те могат да подпъхнат оръжията си, милиарди долари в оръжия, доста повече от годишния бюджет на Организация на обединените нации, с цел да притиснат Русия. И апропо, не става въпрос единствено за това Украйна и Русия да стигнат до съгласие, тъй като би трябвало да живеят едни до други. И както сподели Ноам, през април тази година те имаха междинно съглашение, което доста приличаше на Минск II, само че Западът сподели не. Целта е, както уточни секретарят по защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, да се отслаби Русия. Виждате, въпросът не е в самите Украйна и Русия посред им. Става дума също и за Съединените щати и Русия.
Когато Съединените щати се отдръпнаха от контракта за Средния обсег на деяние на нуклеарни оръжия през 2019 година, това на процедура беше краят на множеството от споразуменията за надзор на оръжията сред Съединени американски щати и Русия. Всъщност, от 2019 година ние живеем без съглашение за гарантиране на сигурността сред тези най-големи нуклеарни сили – Съединените щати и Русия. Не е учудващо, че Бюлетинът на нуклеарните учени настрои часовника на Страшния съд единствено на 100 секунди до среднощ. Както знаете, първоначално той беше надъхан на 7 минути до среднощ, в този момент сме на 100 секунди. Причината, която Бюлетинът на нуклеарните учени показва за това, е едностранното отегляне на Съединени американски щати от на практика цялата архитектура за надзор на оръжията с Русия в частност.
Затова би трябвало да има напън върху администрацията на Байдън освен да се отдръпна и да разреши на Зеленски и Путин да приказват, да им разреши да създадат някакво спокойно съглашение, което да е, разбирате, почтено и за двете страни, само че също по този начин Съединените щати би трябвало да се върнат на масата за договаряния с руснаците и да беседват с тях. Разбирате ли, в случай че Съединените щати могат да беседват със саудитците, в действителност, да си дружат със саудитците, за какво да не могат да беседват с руснаците? Смешно е да се приказва, че руснаците, разбирате ли, не са добър сътрудник, че няма да се придържат към споразуменията и по този начин нататък. Вижте кой го споделя! Съединените щати са страната, която едностранно се отдръпна от иранската нуклеарна договорка – не иранците, а Съединените щати. Малко е тъповато в този момент да кажеш, че руснаците не са благонадежден сътрудник за договаряния. Поне пробвай. Разбирате ли за Бога, в името на човечеството, ние имаме потребност тези две огромни сили с доста огнева мощност в джобовете си да беседват между тях. Не може да се обърнеш към Организация на обединените нации и да кажеш „ Няма ли да направиш нещо? “ Както споделих, бюджетът на Организация на обединените нации е 3 милиарда. Трябва да засилиш построяването на мира и да отслабиш правенето на войни. Това би трябвало да е част от уговорките на рационалните хора на планетата, без значение дали са от Русия, Украйна, Съединените щати и сигурно Обединеното Кралство.
- И двамата говорите, че би трябвало да се позволи на Русия и Украйна да договарят, само че по какъв начин да се направи това? Какво тъкмо могат да създадат Съединени американски щати в този момент, професор Чомски?
- Това, което Съединени американски щати могат да създадат, е да спрат да пречат на договарянията. Дълго време - няма време да преглеждаме хронологията -позицията на Съединени американски щати беше да се пробват да подкопаят опциите за договаряния.
- Професор Ноам Чомски, знаменит политически отстъпник и езиковед, и Виджай Прашад, шеф на Институт за обществени проучвания. Те са съавтори на новата книга „ Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската мощ.
Източник: d
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ